Християнинът не бива да помни злото, но е длъжен от сърце да прощава на онези, които са съгрешили пред него. (Св. Василий Велики)

*

Не бива да помним злините на съгрешил към нас и покаял се, а трябва да му простим от сърце. (Св. Василий Велики)

*

Прости на своя брат, ако е съгрешил пред теб, и Господ ще прости твоите прегрешения. (Преп. Ефрем Сириец)

*

Ако ти, човече, не простиш на всеки съгрешил пред теб, не си прави труда да постиш и да се молиш. Ако не простиш на своя брат, че в нещо те е разгневил, напразно постиш и се молиш -Бог не ще те приеме. (Преп. Ефрем (Сириец)

*

Колкото повече някой е съгрешил пред нас, толкова повече трябва да се стремим да му простим, защото той се превръща в причина да ни се простят множество грехове, (Св. Йоан Златоуст)

*

Ако искрено искаме да се помирим, не ще отстъпим от врага си, докато не го победим с усилни молби, докато не го привлечем към себе си и не го накараме да прекрати враждата срещу нас. С това оказваме ли му някаква милост? Не, върху нас преминават плодовете на доброто дело: стова привличаме Божието благоволение, придобиваме опрощаване на греховете, получаваме велико дръзновение пред Господа. (Св. Йоан Златоуст)

*

Ако трябва и да се извиним, и да помолим враговете си за прошка, не бива да отказваме, дори самите ние да сме обидените.Така ще си приготвим голяма награда и твърдо упование. (Св.Йоан Златоуст)

*

Бог затова изисква от нас само снизхождение към ближните ни, та Самият Той да прости големите ни прегрешения. (Св. Йоан Златоуст)

*

Нищо друго не ни уподобява на Бога така, както, когато прощаваме на злите хора, които ни обиждат. (Св. Йоан Златоуст)

*

Самият ти си първият съдия на твоите дела, а след теб вечеги съди Бог. Ти сам си пишеш закона на опрощението и наказанието,и сам изричаш присъда над себе си заради едно или друго нещо. Ето защо от теб зависи дали Бог ще спомене, или не, твоите грехове (срв. Мат. 6:12). (Св. Йоан Златоуст)

*

Човек, простил на своя ближен, не може да не получи пълно опрощение от Бога, защото Бог е несравнимо по-човеколюбив от нас. (Св. Йоан Златоуст)

*

Ако ние сами сме виновни за толкова много грехове, длъжни сме с готовност да прощаваме на оскърбилите и излъгалитени и да забравим техните злини. (Св. Йоан Златоуст)

*

Ако простиш на ближния прегрешенията, всички твои грехове,които в свое време ще се открият, ще бъдат заличени още тук, и ти ще преминеш отвъд, без да носиш никой от тях със себе си. (Св. Йоан Златоуст)

*

Да не мислим, че когато прощаваме на ближния, го облагодетелстваме и му оказваме голяма милост. Защото самите ние се ползваме от благодеянието и от него извличаме голяма полза за себе си. Също както, ако не простим, не причиняваме на другия особена вреда, но подготвяме за себе си страшно наказание в геената.(Св. Йоан Златоуст)

*

Трябва да прощаваме на онзи, който ни е обидил, знаейки,че наградата за прошката е по-голяма от всякаква отплата за друга добродетел. А ако не можем да направим това заради обхваналия ни гняв (грях), то трябва при бдения и страдания да молим Бог да е милостив към нас и да ни даде такава сила.

Във всяко време и на всяко място трябва при различни обиди от хора да можем да се радваме и да не скърбим; и да се радваме именно че имаме случай да простим на съгрешилия срещу нас и да получим прошка на собствените си грехове. Защото в това се заключава истинското богопознание, което е много по-необятно от всяко познание и с чиято помощ можем да молим Бога, и да бъдем чути. Това е плодоносна вяра; така именно вярата ни се оказва в Христа; по този начин можем да вземем своя кръст и да последваме Христос. Това е майката на всички големи заповеди, защото само така можем да възлюбим Бога от цялото си сърце, и ближния като себе си. Точно заради това трябва да постим, да пребиваваме в бдение, да изнуряваме тялото си - та сърцето ни и вътрешното ни разположение да се отворят, да приемат в себе си това богопознание и никога да не го отхвърлят. Тогава, като прощаваме съгрешенията на ближните, ще открием, че благодатта, съкровено дадена ни при нашето св. Кръщение, ще действа в нас вече не скрито, а осезателно за нашето съзнание и чувства. (Преп. Марк Подвижник)

*

Прощаването на враговете и вършенето на добри дела е истинското великодушие, една от най-великите черти на богоподобието. (Преп. Никодим Свегпогорец)

*