Управляващите са гъвкави - при всеки протест, дори и най-малкия, те веднага горят бушони – веднага жертват нещо, подчертава анализаторът

В обществото се трупа напрежение и не се знае чии нерви няма да издържат - на Борисов, на Симеонов, на обществото, казва в интервю за радио "Фокус" политологът Първан Симеонов.

Ето и пълният текст на интервюто на политолога първан Симеонов пред радио "Фокус":

- Г-н Симеонов, ако наложеното вето от страна на държавния глава някак не беше особена изненада, неочаквано ли беше обаче търсенето на консенсус от страна на ГЕРБ с решението им да подкрепят ветото и действително може ли да се говори тук за консенсус? 
- По-скоро беше очаквано това, че ГЕРБ ще се съобрази с общественото мнение и предстоящия скандал. Това е не просто очаквано, това е банално. Вече го живеем десетина години. Така че това също не е изненада. За консенсус едва ли можем да говорим, по-скоро можем да говорим за една политика от типа „ако мине“. Много пъти се е случвало така – нещо минава, друго не минава. Докато си говорим активно за много неща, забравяме за нещо или поне не го виждаме, което може и да минава тихомълком. Например вдигнаха съдебни такси, да речем. Така че нищо неочаквано, даже бих казал съвсем, съвсем очаквано. По-любопитното е друго, че Борисов и Цветанов малко се разминаха в това, което казаха – Борисов каза „Променяйте“, а пък Цветанов каза „Ще се съобразим с ветото“, което някак си съдържаше известен нюанс пак. Въобще стана навик да звучат малко различно, но засега не бива да избързваме с догадките. По-скоро, струва ми се, че Борисов още някак си не може изцяло да се върне във вътрешнополитическия процес и се движи малко над нещата, извън нещата. Затова и понякога му убягват детайлите, които пък не убягват на Цветан Цветанов и на парламентарната група на ГЕРБ.

- Казвате „не особена изненада“, не е изненада и тази политика в стил „ако мине“. Възможно ли е именно тази динамична, бързоразвиваща се вътрешна политика, която пък да не е в особена полза на ГЕРБ и затова да се търси някакъв нов подход за балансиране, туширане на евентуално напрежение? 
- Той не е нов. И балансирането е стара политика на ГЕРБ и туширането. ГЕРБ така управлява, управлява балансирайки вече, пак казва, близо десетилетие. ГЕРБ се опитва да улови центъра и дясното в България. Това не е много лесно, защото дясното в България често е звучало много западно за българския вкус, много проевропейски. Понякога е звучало като да не е от тук. ГЕРБ винаги е имало едно такова крило, винаги е имало и едно много тукашно крило, много балкански звучащо. В общи линии, не е лесно да ги удържаш тези двете заедно. Спомням си, винаги е имало по две крила там – Кристалина Георгиева, Симеон Дянков. Винаги е имало Росен Плевнелиев – едно прозападно крило, и винаги е имало едно тукашно балканско – Цветан Цветанов, самият Борисов, Мирослав Найденов. Помните колко политически фигури имаше. Това са различни мирогледи, това са различни възгледи за политика. Сега като че ли от прозападното крило остана един Томислав Дончев, остана, но пък някак си Цветан Цветанов се явява негов конкурент, за вестител на западното в България. Някак си Дончев е западен по стил, а пък Цветан Цветанов е западен по говорене. Но дори и Дончев, комично и с усмивка го казвам, благодарение на съпругата си дори и той вече някак си влиза в по-балканското и консервативното. Какво да се прави, такава е модата. Нали виждате – и ГЕРБ имаше партньор прозападни реформаторски сили, а сега има партньор сили, в които има много сериозна произточна нотка и въобще не реформаторски, ами консервативни. Това е духът на времето – консервативен. И ГЕРБ се нагажда. Тъй че в този баланс и нагаждане няма нищо ново, те винаги са балансирали, винаги са седели на два крака. И даже бих казал, скарвайки крак с крак, Борисов е управлявал разделяйки и владеейки. Защото нещо се случи и с Патриотите. Струва ми се, че, така да се каже, ГЕРБ и техните механизми за партийно строителство или разрушаване на партии сработиха и тук, както сработиха и Реформаторите. Но какво да се прави, политиката може би според мнозина е игра. ГЕРБ я играят много добре.

- Свикнали сме обаче този мандат на правителството, на президента да е съпътстван с една словесна война по линията премиер – президент. Изненада беше поведението на ГЕРБ, дори за опозицията в лицето на БСП. Два консенсуса, казаха те, има в рамките на няколко дни, визирайки темата за мигрантите. 
- Не е нещо особено ново. Със сигурност това, че ветото на президента ще мине е ново. Но във всеки случай ГЕРБ са длъжни да пробват нови и нови неща, за да остават над повърхността. Защото, вижте, те са на власт в България вече близо десетилетие и признаците на износване си личат. А и вие виждате, че при всеки протест, дори и най-малкия, те веднага горят бушони – веднага жертват нещо, веднага постъпват гъвкаво, веднага мисля нещо. Те са длъжни да измислят нови, нови и нови позиционирания, пиар или проактивни действия само и само да не се допуска напрежение. Защото това напрежение е изключително противопоказно за ГЕРБ в следващите месеци, в които на практика започва предизборна кампания за европейските и за толкова важните за ГЕРБ местни избори. Толкова важни, защото ГЕРБ спечели всичко, което може да се спечели. Това вдигна много високо летвата. Те се боят дали ще могат да скочат пак толкова високо. Защото дори 2 – 3 града областни да не спечелиш, то пак ще прилича на пробив на противника. Пък и виждате какво става – има социално напрежение в страната. Едни такива уж малки, но много изнервящи протести и по всичко личи, че планът на опозициите, да го кажем така, е тези протести да се сгъстят наесен и да започнат да изглеждат от едни малки бели облачета, до небето над София от последните дни-мрачни. Това е планът за есента. Лятото ще е трудно, но за есента това е планът. И предугаждайки това, ГЕРБ са длъжни да правят гъвкави ходове само и само да излизат от добрата страна. А има нещо хубаво в това, това означава, че ГЕРБ чувстват дишаща във врата им опозиция от всякакъв тип. Президентът Радев им е опозиция, БСП им е опозиция, надигащите глава желания за нови играчи са им опозиция и самият факт, че тия нови играчи още нямат ясен план също донякъде държи в шах управляващите. Опозиция са им дори многобройните извънпарламентарни либерали, които обаче са много гласовити, много креативни и имат няколко влиятелни медии. Така че ГЕРБ са малко в кръгова отбрана в момента и са длъжни да бъдат креативни. Ето, сега постъпиха креативно, но ако трябва да бъдем откровени, точката е тук по-скоро за президента, защото някак си той каза „Върнете“, тогава те казаха „Добре, връщаме“. Вярно, че се опитаха да го направят в следващите минути буквално, за да изглеждат синхронно, ама някак си трудна работа ще е. Изглежда като точка за президента.

- Точка за президента, може би една от малкото. Първото вето, което ще мине, първото от много. 
- На президента в България му е лесно, защото от него не се очаква законът наистина да спре, от него се очаква да каже „законът е лош“ и после парламентът ако го прегласува, кой излиза лош- излиза лош пак парламентът, а президентът, който е казал „законът е лош“, е от добрите. То е малко като омбудсмана. Омбудсманът е в такава сравнително изгодна позиция. От омбудсмана не се очакват задължително решения, омбудсманът, за да е ефектен омбудсман е необходимо дори само да посочваш проблемите. Мая Манолова си е сложила една свръхпрограма и тя се опитва да бъде не просто ефектен, ами и ефективен омбудсман – мъчи и намира решения, това е плюс за нея, но дори и да не се опитваше, пак щеше да е на плюс. Въобще когато едно управление остава по-дълго във властта, дори и прекрасно да е, дори изрядно да е, ние, в България, все му търсим смяната. А това управление, разбира се, не е изрядно както всяко управление в България и затова се усещат тези признаци на износване на материала. Социологическите данни може и да са спокойни, но както виждате, отдолу се трупа. Трупа се и то избива по най-неочаквани поводи. И между другото, много, много пъти сме си говорили точно в ефира на радио „Фокус“ това, че то се трупа отдолу и може да избие през наглед най-неочаквани поводи. Ето примерно случаят в Странджа е такъв – през един наглед периферен сюжет се поразтърси страната и се видя колко нисък е общественият имунитет, защото всичките глупости и фалшиви новини пробиха. И ето това е ефектът на износването. Как се лекува това? В последните десетилетия се лекува само по един начин – влиза някой нов продавач на надежда и обира недоволството. Тука голямото питане е могат ли управляващите да пуснат контролирано някой такъв продавач на надежда да обере негативизма или не могат. Това е голямото питане – дали един нов продавач на надежда ще бъде ваксина за тях, ще им вкара малко политически антитела и те да развият имунитет, или обратното един нов продавач на надежда ще им бъде конкурент и може да бъде политическият им противник. Това е голямото питане – защо? Защото като че ли досега напрежението, което се трупа, не се отлива точно при БСП, нито пък се вижда да се отлива много при синята опозиция, извънпарламентарната. Двете – сините и червените, правят някакъв опозиционен сандвич на ГЕРБ, ама толкова яко натискат от двете страни, че ГЕРБ няма накъде да паднат. Крепят се от двете страни. Шегата настрана, с цялото напрежение, което се трупа, да си търси нов стопанин, ама съвсем нов. И неслучайно тука погледите са вперени я в Слави Трифонов, я в Мая Манолова, я в не знам кого. Истината е дали ГЕРБ ще успее да овладее тия процеси и да ги подчини в своя полза, или не.

- Но фона на това цялото напрежение, което тлее под повърхността, износването, за което споменахте, в предишно наше интервю вие казахте, че Борисов ще има задачата да търси нов акцент на интерес на обществото. Ако приемем, че все пак успее да се справи с тази задача и дори бъде „новият продавача на надежда“, цитирам вашите думи, как обаче ще се приеме една нова, малко по-различна роля от обществото? То е свикнало да има едно тенденциозно, постоянно недоволство към управляващите, без значение кои са те. 
- Той нов продавач на надежда не може да бъде повече. Това е човек с доверие – 30, недоверие – 50-60. На другия полюс – Румен Радев, Мая Манолова, има и други кандидати. Продавач на надежда си, когато си нов. Продавачи на надежда, знаете, колко влизаха: Сидеров, Бареков, Симеонов, Каракачанов, Ганчев , Марешки, Яне Янев – и това бяха все такива протестни лидери. Не казвам, че това е нещо лошо, това го виждаме навсякъде в западния свят, някои го наричат популизъм, други го наричат консервативна вълна. При нас е повече социално, нормално, живеем на бедно място. Във всеки случай търси се новият и това вече е толкова банално, че чак ме е срам да го повтарям всеки път, но да, социалното напрежение, което се трупа, не отива при другите, а иска да отиде при новите и си ги търси. Така че на Борисов ще му е трудно и - да, трябва да измисли сюжет, нов политически живот трябва да измисли. Той го може. Ето, вижте, сега примерно развалиха сделката за ЧЕЗ. Това е позитив за Борисов. Да, разбира се, строго погледнато, не я е развалил Борисов, но това е позитив за властта като цяло. Убедителни, неубедителни мотиви, тъй нататък, експертен дебат – малко странни бяха наистина мотивите, но ето, няма я. Така че не знам нов сюжет дали ще измислят, но акцент, но че оцеляват добре – оцеляват добре. Много са добре в оцеляването. Но как да ви кажа, както и друг път съм казвал при вас, то е въпрос на нерви. Обективно погледнато, те могат да оцелеят доста. Въпросът обаче е субективен – дали ще издържат нервите, я нервите на Симеонов, я нервите на Борисов, я нервите на обществото.

- Именно тези нерви като че ли най-силно рефлектират сред редиците на Патриотите. Напрежението там не е от днес или от вчера, но достигнало ли е точка, от която обаче връщане назад може би няма да има? 
- Патриотите са доказали, че от всякакви точки има връщане. Те какъв завой успяха да направят всичките така, че да финишират трите заедно и да вземат близо 6 000 гласа за Каракачанов от последните избори. След като това са могли да направят, значи могат всичко. Големият въпрос при тях е – съзнават ли те какво могат да изгубят. Защото това, което направиха, беше трудното, сега предстои лесното. Те са на път да се издънят на лесното, това е несъмнено недалновидно поведение. Тук сега да поразсъждаваме може би повече. Първо, Волен Сидеров е уверен, защото той е напипал отново пулса на обществените настроения. Те са доста, виждате, г-н Путин е на плюс. В последния месец два големи плюса за него, без значение дали ни харесва, или не ни харесва – Световното първенство по футбол и срещата с Тръмп. Г-н Сидеров говори и действа като човек, който има увереност. Г-н Симеонов – той, между другото, действа в България като нещо като паралелен омбудсман или омбудсман на коалицията, един човек, който да натиска сигналния бутон, да светва сигналната лампа, когато нещо не е наред. Между другото, това е много завидна позиция. Подозирам, че Борисов много трудно прави всичко това, но Симеонов си спечели статута на съвестта на българския политически процес. Сега някой ще каже „ама тая съвест не е много чиста“ и т.н., това е друг въпрос. Въпросът е, че той плува срещу течението, не оставя хората равнодушни, боде. Който го е харесал заради, примерно, това, което прави по морето, няма да го хареса заради това, което направи за „Пирин“. Или пък който го е харесал за това, което прави за хазарта, няма да го хареса за това, което прави за пушенето. Противоречив образ, който следва, струва ми се, собствения си вкус, понякога върви срещу собствените си политически интереси. В тоя смисъл Симеонов не е политик, в смисъла на не е играч. И това е интересно, понякога очарователно даже. Обаче големият проблем е дали събира електорат около себе си. Но отговорът е по-скоро „не чак толкова“, защото хора, които харесват Симеонов, едва ли биха гласували за него. Вие видехте как либералната общност в България изведнъж заобича Валери Симеонов, когато той каза някакви неща за хазарта, някакви неща за морето, някакви неща за Русия и за руския патриарх. Ама ще гласуват ли либералите в България, т. нар. „десни“ за Валери Симеонов. Съмнявам се. Къде е г-н Каракачанов в цялата работа. Той се мъчи да балансирам между двете. И засега печели от това, защото единият е в едната крайност, другият в другата крайност, а Каракачанов е с най-високият рейтинг и един от най-високите рейтинги в кабинета, балансирайки ги. Сидеров и Симеонов отговарят за лошите новини, Каракачанов за добрите. Готино така му се получава, обаче от един момент нататък ще започнат да му тежат тия неща, тия скандали. Ще почнат да му тежат и няма да действат като помощни колела, ами ще действат като тежести, като чували с пясък. Така че всичките там са в много сложа ситуация и ми се струва, че те сами си я усложняват по доста странен начин. Ето например г-н Валери Симеонов имаше шанс да излезе, да тръгне с гордо вдигната глава, красив жест, да разкаже себе си като борец срещу лобизма и т.н., хубаво, ама той се засуети нещо и сега Румен Радев и Бойко Борисов му вземат първенството и така до следващия път. В този смисъл ми се струва, че Валери Симеонов не е играч, няма точно този политически инстинкт. Защо казвам всичко това. Защото прави прогнозата особено трудна. Ако имахме рационално, ама такова политическо поведение, както правят партиите – те се позиционират и знаеш – тук е електоратът, тук отиваме и ние, тук са възможностите, тук отиваме и ние, идат избори и ние хукваме. За Валери Симеонов не знаеш, което е очарователно, в същото време прави поведението му изключително непредвидимо. Тъй че е много възможно да осъмнем утре без Валери Симеонов или с още по-силен Валери Симеонов. Един бог знае.

- Малко предстои още до ваканцията на депутатите. Наесен с преосмислени позиции и анализ на случващото се. Кой ще се завърне зареден с нови сили и от кого можем да очакваме повече? 
- Нали най-важният въпрос е стабилно ли е правителството, и аз винаги в такива моменти гледам навън – има ли някаква външна сила, която иска да го събаря. Да, възможно е нещо, Русия да не е много радостна от ролята на България за Западните Балкани и от това, че с наша помощ, през нас вкарват Македония и другите в Запада. Да, ама от друга страна, струва ми се, че политическите и не само политическите отношения на Борисов и на г-н Путин са добри. Вярно, беше малко кисела последната им среща, но за всеки случай Русия видя, че нещо се извиняваме там, даже малко се подмазваме и т.н. Най-вероятно на Турция не й е много радостно от това, че ДПС официално защити техния политически опонент на последните президентски избори, а пък ДПС е нещо като, така да се каже, тайна съставка на това управление. Ама виждаме, че и там нещата са туширани. Запада, много пъти съм го казвал, има доверие в нас повече от всякога. Може да има нещо, което не виждам, въобще някакви такива неща, които не ни е работа да ги гледаме, защото нашата работа е да сме анализатори, а не да сме ченгета, ние не гадаем. Ние съдим по публичните образи. Но, в общи линии, не виждам кой отвън иска да сваля това правителство. Плюс това икономическите показатели са сравнително добри. Тука най-голямото противоречие произтича от факта, че икономическите показатели са сравнително добри, обаче на политиката не се гледа с толкова добро око. Има, има износване, има търсене за ново. Има търсене за проветряване и целият западен свят го показва. Може да са им идеални политиците, но не си ги харесват, иска се промяна, иска се промяна. Неслучайно Нинова го усети и се мъчи да даде някаква цялостна визия, колкото и предвидима да е, но за всеки случай хората искат пипер и тя дава пипер, искат малко повече идеология и тя дава малко повече идеология. Така че аз не вярвам наесен това управление да дойде много по-бодро, освен ако не измисли някакъв нов сюжет. Напротив, очаквам наесен да се сгъстяват облаците над това управление, защото виждате, че протест по протеста събира се. Те изглеждат малки тия протести, част от медиите ги блокират, обаче трупа си се и то няма къде да отиде. Най-важното– има поредица от протести, на които стискат палци и двете опозиции на ГЕРБ.