Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2018 07:55 - Проф. Александър Маринов за председателството: Пиша му тройка по шестобалната система!
Автор: vellia Категория: Регионални   
Прочетен: 596 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Глупаво е да мислим, че то бе изключителен триумф, посочва той

Заинтересовани политици и меркантилни медии преувеличават значението на едно рутинно съэбитие, анализира политологът

Заинтересовани политици и меркантилни медии преувеличават значението на едно рутинно събитие като председателството, анализира политологът проф. Александър Маринов в интервю за радио "Фокус".

Преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски" казва още, че ако трябва да оцени представянето ни през тези шест месеца, би писал тройка на председателството по шестобалната система.

 

 

Ето и цялото интервю на проф. Александър Маринов за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“:


- Европредседателството свърши. И сега кой ще бъде в центъра на вниманието на политици, на колеги журналисти, както и на хората, които особено не се поинтересуваха от него? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, какво постигна Българското европредседателство и какво постигна България чрез него?
- Първо, искам да отбележа един факт, който ме смущава. В последните седмици от нашето председателство рязко се засили една такава шумна, да не кажа, креслива рекламна кампания, която ни създава сериозен проблем. Сега идва моментът много сериозно, професионално да се обсъдят въпросите, които вие поставяте. Да не се правят опити да се капитализира едно доста преувеличено значение и доста преекспонирани достойнства на нашето рутинно, дежурно, да подчертая това нещо, просто защото ни е дошло ред, председателство. Забелязвам че има сега едно кресчендо – разбира се, от една страна това са заинтересованите политици, които искат да си припишат някакви огромни заслуги. От друга страна, това са верни и доста пресметливи, меркантилни медии. За съжаление, бих добавил и една малка част от експертната общност, които представят нещата едва ли не, че ние сме някакъв феномен, че такова председателство не е имало, такъв успех невиждан не се случвал.


- Извинете, откъде идват аргументите им за това, въз основа на какво е това кресчендо?
- Предполагам, че вие сте забелязала, че тези фанфари, те на са придружени с конкретни факти. Най-много да се посочат 2-3 неща, да кажем срещата, посветена на Западните Балкани, или примерно решаването на проблема, част от проблема с командированите работници, някои по-смели, по-ентусиазирани апологети твърдят, че имаме някакъв феномен, нещо изключително важно чрез дневния ред от София и планът за действие. Вижте, други по-конкретни неща не се привеждат. Аз неслучайно казвам, че е нужно да се направи сериозен анализ от професионалисти и да се сравни – да кажем от гледна точка на броя и сложността на затворените досиета, така наречени, къде сме? Един предварителен преглед показва, че да, не сме се провалили, но нищо особено не сме направили, нито спрямо тези преди нас, нито спрямо тези, които ще бъдат след нас. И това много скоро ще бъде ясно. Има си нормална, така да я наречем, летва, която се изпълнява. Още повече искам да отбележа един факт – приписват се на България, разбирайте на българското правителство, някакви големи успехи във връзка с този процес. Не бива да забравяме, че една голяма част от финализираните досиета са обект на работа в продължение на много последователни мандата. Ние просто сме сложили последната тухличка в стената. Аз лично бих искал също така много сериозно да се обсъди въпросът доколко успешно е Българското европредседателство от гледна точка на нашите приоритети, защото това е, ако мога така да се изразя, нашата самостоятелна или волна програма. Затварянето на досиетата, вие знаете, то е рутинен процес и там кой знае какво не зависи от нас – каквото ни поднесат, каквото ни предадат, това работим. Въпросът за приоритетите е много сериозен и тук има усилия, макар и доста комични, да се извади някакъв голям успех. Всъщност това е много спорно твърдение и именно затова е нужно много спокойно и много аргументирано да се обсъди, да се види всеки един от тези 4 приоритета докъде се е придвижил извън тези дежурни вече ритуали, прегръдки, целувки, похвали и т.н. И накрая, разбира се, вие с основание формулирате един втори въпрос – а какво спечели България от това свое европредседателство? Аз нямам предвид някаква конкретна печалба материална. Но какво научихме, какво прибавихме, какво надградихме като капацитет и политически, и административен? Какво добавихме като престиж, като уважение? Сега, тук ни твърдят, че едва ли не са ни припознали вече в съвсем друг образ. Преди сме били бедни и корумпирани. Сега какво сме? Твърдят, изглежда, че сме обратното. Но ние много добре знаем, че не е така. И вие много правилно казахте, че председателството свърши, обаче проблемите, нашите проблеми, на нашето общество остават. И аз не забелязвам нищо друго, освен че повече от половин година тези проблеми бяха неглижирани, замитани под килима или потушавани с разтваряне на обществената кесия и сега идва време вече те да се завърнат с доста притеснителна сила.


- Успяхме ли като председател да отреагираме на темите на деня в ЕС?
- Очевидно не сме успели. И аз бих казал, че това би било прекалено голяма претенция към България. Ако говорим за част от тези теми, които възникнаха или се усложниха много рязко, това са теми, които не са по силите на нито една страна от ЕС. И вие виждате сега в каква тежка ситуация е Германия, по други въпроси – и други страни. Така че да се очаква от България да реши големите проблеми, още повече да реагира видимо, ефективно на внезапно възникнали проблеми, би било пресилено. Друг е въпросът, че ние поне можехме да покажем умерена, разумна позиция, наистина да инициираме дебати по тези сложни въпроси. Вие знаете, че това нещо не се случва. Има едно прилепване към позиция, която ни изглежда най-актуална или най-печеливша към момента. Едно такова безпринципно прилепване с оглед някаква, в т.ч. и лична популярност.

 

- Да, като прилепало към акула.
- Да. Примерът с мигрантите и със споровете, конфликтите в ЕС по миграционната криза е много ясен пример.

 

- Какви впечатления оставихме сред европейските си партньори?
- Какво да ви кажа? Сега, разбира се, аз съм съгласен, тук разбирам министър-председателя, не изгасна нито една кола, доколкото знам никого не опръскаха разместените плочки около НДК, газ нямаше, вероятно сме оставили добри впечатления, защото ние българите сме гостоприемен народ и умеем да посрещаме гости. Но според мен има лош привкус от две неща. Първо, стремежът да се самовъзвеличаваме или поне някои хора да се самовъзвеличават. И второ, една прекалено гъвкава, в лошия смисъл на думата, повратлива позиция. Така както бяхме в началото по-близо до Вишеградската четворка, след това пък позициите ни се разминаха, след това пак се сближихме. Преди бяхме много добре с Франция и Макрон, след това го победихме и разгромихме. Въобще една поредица от такива лакатушения, които не правят добро впечатление, нищо че за тези неща не се говори. Вие знаете добре, че нито едно председателство досега официално не е било обявено или не е било публично критикувано като неуспешно. Това не означава, че изводите са еднозначно положителни.

 

- Темата за Западните Балкани ниша за изява на Българското председателство ли беше или прибързано наместване в брюкселския фокус?
- Това е много интересен въпрос. Защо, откъде се появи тази тема, кой я подшушна, какви са интересите – политически, геополитически, икономически или някакви сиви кардинали дърпат конците и дават, пускат мухите на иначе политически неопитни и недостатъчно подготвени хора. Вие виждате, че австрийците формално възприеха този приоритет, но той подчертано е изместен на заден план пред други приоритети за тях. Аз се опасявам, че този така наречен приоритет ще заглъхне, така както заглъхна през 2003 г. след дневния ред от Солун. Така че не виждам такива реални перспективи за ангажиране, за реално ангажиране на повече европейски страни с тази тема. Да, всички говорят, но аз смятам, че никой не е готов да предприеме, да поощрява сериозни стъпки. Вие виждате, какво се случва с разцеплението в ЕС по повод на кандидатурите на Албания и Македония.

 

- Те на практика не получиха дата.
- Ами, разбира се, и това беше един много дразнещ факт.

 

- Това беше учтива формулировка.
- Ама, разбира се, това беше страшно скандално. Ние виждаме български министри да твърдят, че това е голям успех, че преговорите започват. Ами не започват. Те са догодина под условие, подчертавам, под условие.

 

- Те са след европейските избори, след конституцията на Европейския парламент, на Европейската комисия и т.н.
- Ама, разбира се. Просто се измъкнаха по един елегантен начин, така че сега да не кажат твърдо не, то то всъщност това означава, това означава.


- Проф. Маринов, научихте ли повече за постиженията на премиера и правителството по трите приоритета за България – членството в Банковия съюз и чакалнята на Еврозоната, членството в Шенген и излизането от механизма за наблюдение на правосъдие и вътрешен ред?
- Ами много добре знаем, че няма никакво сериозно придвижване. Има заявени амбиции от българска страна, които според мен се активизираха, за да се замаже липсата на напредък и се основават на тайната надежда, че ще ни кажат отново „не“. Още повече, че има някои стъпки, които са доста спорни и доста опасни. Като например и в последните дни говориха експерти по това, като например поемането на ангажимент за присъединяване към Банковия съюз без никаква яснота относно чакалнята, да не говорим за самата Еврозона. Беше много ясно показано, много ясно беше аргументирано от авторитетни експерти, че влизането в Банковия съюз въобще не гарантира по-нататъшните стъпки, не е обвързано автоматично с тези стъпки. Отново една шумотевица, един опит да се търсят успехи и да се рекламират несъществуващи успехи там, където по-скоро би следвало да се задават сериозни въпроси. Защото има проблеми, които ни възпрепятстват формално за влизане в тези структури. Които наистина са проблеми на България и трябва да се решават, защото са наши проблеми, а не защото искаме пред някого да се похвалим. И тук от тази гледна точка аз се учудвам, как да се изразя, хайде по-меко да се изразя, от наивността на министър-председателя, който казва, ама, защо сега на нас ни поставят условия, които не са поставяли на други.

 

- Ами защото другите нямаха КТБ.
- Разбира се, и освен това, защото общата ситуация в съюза беше по-различна. След една поредица от кризи, защо се чудим, че вече са много предпазливи. Още повече както вие се изразявате правилно, разбира се, че имаме казуса КТБ, имаме и други казуси, имаме и редица вътрешни проблеми, които у нас се замазват или се приглушават с едни шумни овации, обаче навсякъде по света, в това число и в Европа, в страните от Европа има достатъчно хора внимателни и обективни, които знаят, каква е реалната картина в България.

 

- Какъв ще бъде политическият резонанс у нас след председателството?
- Аз се опасявам, че няма да бъде никакъв, което е лошо. Защото има въпроси, които и за политиците, и за професионалните управленци са важни без шумотевици спокойно да бъдат анализирани. Разбира се, има много, много време до момента, когато ние отново ще председателстваме. Но този опит е много полезен, много ценен, и то не толкова в техническата и организационна сфера. Ако вземете дори въпроса как се формулират и аргументират приоритетите, това е един огромен урок. И ако се окаже, че ние не сме го научили, не сме разбрали защо и къде сме сбъркали, тогава ще е много лошо. Разбира се, аз не очаквам сегашните управляващи да се научат. Те според мен едва ли подлежат на някакво съществено развитие. Но за тези, които в бъдеще ще управляват България, според мен е много важно да разберат, че така не се прави. Да сравнят как сме постъпили ние, как са постъпили тези преди нас, след нас, без да копираме. Просто да се поучим защо те са много по-внимателни, по-прецизни, по-сдържани, по-ограничени, ако искате. Има си причини за това. Не защото са по-глупави от нас или по някакво отношение са по-долу от нас. Това е, за съжаление, аз така разбирам смисъла от политическия отзвук. Иначе ще продължи това, което сме виждали много пъти, едно диаметрално противоположно противопоставяне при интерпретацията на резултатите. Едните казват страхотен успех, триумф, просто няма други като нас, другите казват провал, резил и т.н., а не се водят необходимите полезни изводи.


- Проф. Маринов, краят на председателството отпушва ли духа от бутилката на българските политически страсти?
- Аз да ви кажа откровено, не останах с впечатление, че за тези шест месеца българските политически страсти са били кой знае колко укротени.

 

- Е, да, де, но нищо не постигнаха. Като гледаме действия, трябва да видим и резултати.
- Е, да, това е въпросът. Вижте какво да ви кажа. Проблемът не е толкова в страстите или в реакциите на една или друга политическа сила или на един или друг политически деец, проблемът е много, много дълбоко в основата. И самата мисъл, самото намерение да се използва европредседателството, за да се създаде паралелна фалшива реалност на благополучие, на успехи на управлението, на компетентност, на международно признание, това е много тревожен факт. Вижте, ние имаме една истинска реалност, една действителност и това е животът, който живеем тук и сега в България. Всички опити да се лакира, да се гримира и т.н. са само самозаблуда. Да, всичко може да се пише по вестниците, може филми да се правят страхотни за европредседателството. Но в края на краищата европредседателството не може да бъде основание да спре да живее българското общество и да спрат управляващите да решават неговите проблеми. Дори те да не са пряко свързани с европредседателството, защото има много такива проблеми, които въобще не са свързани или са много опосредствено свързани с европредседателството. А какво се случи? Всичко беше европредседателство, нищо друго нямаше значение, всичко друго трябваше да бъде подчинено, да се избутва на заден план или въобще да се игнорира, защото имало европредседателство. Ами какво толкова, в коя друга нормална държава един подобен ротационен рутинен мандат е предизвиквал до такава степен игнориране на реалностите и на процесите в обществото.


- Каква оценка давате на българското европредседателство по шестобалната система?
- Е, това е въпрос за професионално изкривяване.


- Е, въпрос за професор.
- Ами посредствена е, хайде, да не е кръгла тройка, но знаете ли, аз смятам, че нещата тук са по-различни. Защо? При оценяването в училище или в университета ние съпоставяме показаните знания с някакъв стандарт, който трябва да се овладее. Тук по-скоро въпросът стои иначе, какво бихме могли да постигнем, и което е още по-важно, как бихме могли да си свършим работата с оглед на това не от 1 януари до 30 юни да извлечем някаква изгода, а в дългосрочен план да имаме позитивна промяна. Защото все пак това ротационно председателство е веднъж на около 13-14 години. Така че от тази гледна точка по-скоро ми прилича ситуацията, имам такива студенти, много умни млади хора, обещаващи, с възможност да постигнат много добри резултати, които я карат все така по линията на най-малкото съпротивление. Без да се напъват, дори без да си задават въпроса, абе, аз не можех ли да направя повече, не можех ли да го направя по-добре. Това е българският случай. Не че трябва да се мерим с някакъв невъобразимо висок стандарт, не, той не ни е по силата по много причини, но сега да се самоуспокояваме, че сме направили някакъв изключителен триумф, невиждан, това е глупаво, за самите нас е глупаво.

 

 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vellia
Категория: Регионални
Прочетен: 520210
Постинги: 364
Коментари: 146
Гласове: 247
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031