Димитър Самодумов, Фейсбук:

Анкета.

Ако бъдете нападнат в дома си от крадец с нож или друго оръжие, вие ще:

а) доброволно ще предате имуществото и живота си

б) застреляте крадеца с чиста съвест

.....

Адв. Пламен Борисов, Фейсбук:

Знам, че много колеги пеналисти ще ми скочат на бой, но институтът на т.н. НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА трябва да се преразгледа и реформира задълбочено.

Най-напред „неизбежна“ трябва да се промени на „ЗАКОННА“.

Отбраната не е нито хаотичен, нито случаен акт, за да е неизбежна или избежна.

Обаче най-смешно в сегашният Чл. 12 на НК е разрешението за отбраняващия да причинява вреди на нападателя В РАМКИТЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ПРЕДЕЛИ.

Като се има предвид, че „рамки“ и „предели“ са синоними, текста на закона спокойно можеше да гласи „в рамките на необходимите рамки“ или „в пределите на необходимите предели“.

Нападнатият е длъжен по закон да извърши сложен мисловен процес и бързо да реши въпрос, който и законодателят не знае как да разпише.

Учебникарски пример за скъсване на студент е дали има неизбежна отбрана, ако нападателят е прекратил нападението.

Правилният отговор бил, че ако отбраняващият причини вреди на нападателя след като нападението е прекратено, вече няма неизбежна отбрана.

Питам аз: как отбраняващия се да разбере с достатъчна сигурност, че нападението е прекратено?!

Откъде отбраняващият да знае, какво става в главата на нападателя и че същият вече не напада?

Когато правото е изправено пред дилемата чий от два противоречащи си интереса да защити, на помощ ни идва понятието ДОСТОЕН ЗА ЗАЩИТА ПРАВЕН ИНТЕРЕС.

Кое ни е по-ценно: здравето и живота на нападателя-закононарушител или здравето, живота, сигурността и имота на нападнатия.

Изборът е наш?

Не е лек, но без да го направим, няма да има покой.