Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10 04:10 - Уж бизнес, уж морал, уж хора за пример
Автор: vellia Категория: Регионални   
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове:
1



 Автор: Диян Божидаров, "Сега" Майките на болните деца бяха обвинени, че са хунта (защото само при хунта улицата диктувала дневния ред на институциите). Бяха заплашени, че срещу тях ще бъдат изкарани 20 000 души (ако ще си мерим протестите…). Бе казано, че тия 20 000 веднъж вече са били “доведени” на столичното ларго по друг повод (демонстрация на сила). Бе изречено, че обществото като цяло е болно, ако иска оставка на Симеонов. И най-важно от всичко било правителството да оцелее.

В понеделник сутринта се случи нещо шокиращо. Едни хора на високи обществени позиции застанаха до държавния герб и сътвориха ужас, който едва ли съзнават. Те лепнаха огромно петно върху цяло съсловие, показаха колко безчовечна е станала част от обществото ни и дадоха на всички нас тежък исторически урок. Хора, които следва да са за пример, показаха липса на базови ценности като хуманност, състрадание, болка и съпричастност.

 

Става дума за лидерите на работодателските организации. В понеделник сутринта те имаха среща с вицепремиера Валери Симеонов по повод готвени икономически и социални промени в законодателството. Разговорите се състояха в разгара на скандала с оставката му, поискана от майките на деца с увреждания. Срещата бе повод водачите на “българския бизнес” да заявяват подкрепа за Симеонов. Дадоха я. Но не рамото за вицепремиера е големият проблем. Имат право на мнение – заявиха го. Проблемът е начинът, по който го сториха.

 

Проблемът е в думите, които изрекоха, мислите и възприятията, които надникнаха зад тях.

 

Майките на болните деца бяха обвинени, че са хунта (защото само при хунта улицата диктувала дневния ред на институциите). Бяха заплашени, че срещу тях ще бъдат изкарани 20 000 души (ако ще си мерим протестите…). Бе казано, че тия 20 000 веднъж вече са били “доведени” на столичното ларго по друг повод (демонстрация на сила). Бе изречено, че обществото като цяло е болно, ако иска оставка на Симеонов. И най-важно от всичко било правителството да оцелее.

 

След тази логорея е нужно да се припомни защо майките настояват за оставка на вицепремиера. Причината не е, че  искат да събарят правителството (даже по тяхно настояване преди 3 месеца оцеля социалният министър Бисер Петков). Не и в някакви неуредени сметки с ГЕРБ или Симеонов. Не e, за да дойде някоя конкретна друга политическа сила на власт. Повод за гнева им бяха единствено думите на вицепремиера за техните деца – “уж болни”. Нима всичко това трябваше да се излее върху тях само защото поискаха оставката на човек, нарекъл деца с увреждания “уж болни”?!

 

Във всяко нормално общество такъв израз щеше да доведе до оставка или отстраняване. Във всяка нормална среда майките щяха да срещнат масово съчувствие и съпричастност. Във всяко здраво общество не просто представителите на властта, но и неговите първенци (бизнесмени!) щяха да показват болка и състрадание. В нито една нормална държава правото им на протест и негодувание нямаше да бъде потъпкано.

 

В нито една държава те нямаше да бъдат оставени да нощуват месеци наред в палатки пред парламента. В крайна сметка след изреченото Симеонов нямаше да си намери нито един обществен защитник. “Работодателите” не само му станаха адвокати, но и се направиха на "мъже" срещу майките на деца с увреждания. Думата работодател не е брошка. Тя би следвало да означава най-вече отговорност. Занаятчии, фабриканти и търговци сътвориха тази държава преди 150 години. Направиха го не толкова с пари, колкото с огромно съзнание за общност и мисия. А сега?!... Сложете хората, които се изправиха до Валери Симеонов, до предприемачите от Възраждането, и ще видите колко изпразнено след 150 години е понятието “морал”.

 

Всичко казано дотук не значи, че протестиращите майки са непременно прави в исканията си. Те може да бъркат нейде. Може гневът им да се подхранва или експлоатира от опозиционни политически сили, или пък други родители или хора с увреждания да мислят по различен начин. Един протест под прозорците на правителството няма как да не е политически, тоест те действат политически - в политиката не е задължително да сме еднакви. Но отношението спрямо тези жени не бива да бъде политика. Следва да е човешко. Трябва ли да се обяснява защо?

 

Човешкото отношение изисква внимание и търпимост.

 

Изисква прегръдка и сълза. Кой, ако не по-силният, следва да ги покаже? В понеделник сутринта едни от най-силните и могъщи мъже на България сториха обратното.

 

Някой написа нейде в социалните мрежи, че с постъпката си т.нар. едър бизнес е направил така, че да бъде мразен още повече от обикновените хора. Друг каза, че само бизнесмени, които разчитат на тесни връзки с властта, могат да демонстрират такава безчовечна сервилност към нея. Трети посочи и други хора, “метнали се на амбразурата”, за да покаже, че “работодателите” са част от по-обща картина. Четвърти припомни двойния стандарт – когато те протестират, улицата може да диктува “дневния ред”, а когато протестират безпомощните майки, не може. Пети логично попита дали всички членове на тези работодателски организации са съгласни с тази категорично изразена позиция... Каквито и да са изводите, най-лошото е, че хората, които бяха до герба, би трябвало да са двигател на обществото, локомотив за съзидание. В понеделник те ни отведоха там, където нито един нормален човек не иска да бъде. Да, много, много, много болно е обществото ни.

 

Източник: "Сега"

 

 

 image




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vellia
Категория: Регионални
Прочетен: 138966
Постинги: 282
Коментари: 111
Гласове: 158
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930