Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10 06:41 - Николай Стооянов: А убийците ходят сред нас. Вижте ги. Те са пред очите ви
Автор: vellia Категория: Регионални   
Прочетен: 134 Коментари: 0 Гласове:
2



 Сърцата ни станаха твърде плитки. Умът ни стана прекалено къс

Живеем в два свята и този не е нашият. Те ни го откраднаха. Сега драпаме като мъртвите да излезем от пръстта. Но тя тежи и все не можем я изкопаем тая кал, дето ни натрупаха с годините. Затова копаем надолу. Рай ли, ад ли.

Николай Стоянов

Фейсбук

 

Да пишеш за смърт е като да я преживееш. Можеш да я прескочиш като сгазено куче. Можеш да страдаш като за близък. Може да виеш като оплаквачка. Може и срещу луната да виеш. Всеки приема смъртта по своему.

Разказваха ми навремето за един селски луд в Павликени. Като забиела камбаната на църквата, хвърлял мотиката. Някой умря – викал. И хуквал. 
Давали жито и сладки.
Не исках да пиша за смърт. Защото съм я преживял. И черните забрадки, и виенето, и празните очи. И празната къща.
Но май се налага. Защото Виктория я подминаха като сгазено куче.

Както подминаха убитите и изнасилени вестници. И убитите журналисти. Не покрай Дунава. В ефира, в печата, в сайтовете. Изнасилени. Празни.Уволнени. Бременни с вина. Празни хора, празни надежди. Празни сърца и празни ръце. Убиха ги. Изнасилиха ги. Ограбиха ги.

Кой се обади? Кой ги спря?

Злорадстваха. Сега вият над трупа на една невинна жена. Ма вият, чак до друго село. Бягат към камбаната. Дъвчат житото и чакат следващата камбана и църква, на която да се кръстят.
Няма дори селския луд, който да ги спре. Обеси се.

А убийците ходят сред нас. Вижте ги. Те са пред очите ви. Да ги хванем? Ръцете ни станаха твърде къси. Сърцата ни станаха твърде плитки. Умът ни стана прекалено къс. Живеем в два свята и този не е нашият. Те ни го откраднаха. Сега драпаме като мъртвите да излезем от пръстта. Но тя тежи и все не можем я изкопаем тая кал, дето ни натрупаха с годините.

Затова копаем надолу. Рай ли, ад ли. Търсим нещо. Като слепи къртици търсим дъното. И то все го няма.
Страх ме е. Защото не виждам дъното. Копая и пак го няма, пустото.

Кал, лайна и пак кал. Още и още.

Докъде? Докъдето стигне!

А – някой умря!


Да убийците са тук, днес чухте ли захариева как ни уби. Всичко ни било наред! Същия е е боко,цвъко, деляновци,бика,ами и физическия убиец московски и цялата кохорта...убиват всеки божи ден!

Незабравка

Ще дойде време, когато и убийците, и такова ла но като Захариева ще завият на умряло.

Видовден



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vellia
Категория: Регионални
Прочетен: 130438
Постинги: 262
Коментари: 99
Гласове: 146
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031