Понеже не ме бива много в строителен надзор, архитектурни термини и сравнения с Мюнхен, ще Ви разкажа няколко истории.

Веднъж един хирург трябвало да направи две последователни операции на един пациент.

По време на първата той сбъркал и пациентът загубил единия си крак.

След операцията хирургът казал – вижте сега, да не съдим прибързано, защото още не съм направил втората операция…

Или не, по – добре да ви разкажа за строителя Ставри, който тръгнал да ремонтира къщата на семейство Николови от Кнежа. Но вместо да налепи плочки в банята, без да иска бутнал предната стена на къщата.
А после рекъл – споко, бе, не гледайте предната фасада, аз още не съм налепил плочките в банята.

Или не. По – добре да ви разкажа историята за готвача Стамат, който поднесъл сос холандез, с който залял сурови картофи.
След като гостите повърнали, готвачът рекъл – ама то ястието е наполовина готово, бе, вие защо го ядете?

Какво е общото между трите случая?

Нищо. Освен едно.

И в трите случая имаме виновни.

Дори и преди крайния резултат.

И, да, не се съмнявам, че няма да подадете оставка, макар че аз бях един от тези, които Ви я поискаха.

Но едно нещо направо ме съсипва.

Скъпи управляващи.

Има един закон на Мърфи, който казва следното – „Ако всички коли карат срещу вас, значи най – вероятно се намирате в насрещното платно“.

Е, не усещате ли, че всички коли карат срещу вас?

Венци Мицов