Борисов за пореден път показва, че всичко е концентрирано в него. Проблемът е, че нашата държава по Конституция не е премиерска, не е еднолична, не е авторитарна.

Две са основните теми, за които говори Борисов – корупцията и свободата на словото. При темата корупция се появи нова опорна точка – превенцията. Премиерът ни заявява, че няма да гоним корупционни сделки и няма да търсим корумпирани хора, а ще се стремим към превенция. Директно ни се заявява, че няма да има борба с корупцията и корумпираните лица няма да бъдат преследвани.

С лекота премиерът обори заключенията на международни институции като например Държавния департамент на САЩ. Той казва: „Те ще ни дават акъл, като Тръмп в предизборните си речи говори за корупция”. Тръмп преди да е във властта не може да знае дали има корупция в САЩ. Така че не може да правим оценка на САЩ въз основа на предизборните речи на Тръмп.

Новата Антикорупционна комисия не може да бори корупцията у нас. Тя няма никакви правомощия, ако пък получи такива, трябва да се превърне в прокуратура, тъй като Конституцията повелява това.

Какво точно работи Антикорупционната комисия не е ясно. Какво точно правеше тя при задържането на кметицата на столичния квартал „Младост” Десислава Иванчева, никой не разбра. Едва ли корупцията в България е концентрирана в нея.

При коментирането на свободата на словото Борисов пак говореше в Аз- форма – „аз не съм правил”, „аз не съм се месил”… Никой не смята, че лично той се обажда на медиите и им диктува какво да пишат. Правителството и ГЕРБ вече притежават много лостове за влияние сред медиите и опозиционните медии вече се броят на пръсти. Прокопиев не представлява опозиционната журналистика. Той не държи и монопола на опозицията, както ни се внушава.

Влиятелните медии са под контрола на правителството съвместно с Пеевски. Всички медии на Пеевски са про Борисов, про ГЕРБ. Професиналните медии на Запад дават огромно внимание на опозицията, защото тя има по-малко власт. Самите журналисти са опозиционни. Журналистиката е власт само ако е опозиция. В тази си същност тя изчезна у нас и затова сме на 111-то място по свобода на словото.

Тъй като няма журналисти срещу себе си и реални опозиционни политически партии, единствената пречка на Борисов е ТОЙ – президентът Румен Радев. Премиерът не може да се справи само с президентската институция, която няма никаква реална власт, но има едно право – да говори където си иска. Говореното на държавния глава плаши министър-председателя, тъй като му е единствената конкуренция на Аз.

http://frognews.bg