Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2016 21:03 - За Задушницата...
Автор: vellia Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1180 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 05.03.2016 21:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Днес Църквата се моли за заминалите си от този свят.
Църквата не вижда в смъртта края на човешкото съществуване. Затова и починалите, които вече не са сред нас, не могат да бъдат забравени: споменаваме ги на всяка света Литургия – на проскомидията. Според учението на Църквата човекът не отива в нищото със своята смърт , а душата му продължава да съществува в невидимия свят...и нещо повече – в избран от Господа момент тялото ще възкръсне и отново ще се съедини с душата. За християните връзката между душа и тяло е много здрава, в това единство се съдържа пълнотата на човешката същност.
Истинската смърт не е преминаването ни от този в другия свят, а истинската смърт е грехът, който вършим. 
Църквата се моли за заминалите си от този свят, за техния мир, за опрощението на греховете им. И това е доказателство, че любовта към онези, които вече не са сред нас, е по-силна от смъртта и преминава отвъд границата на всичко тленно и преходно. 
http://www.pravoslavie.bg/…/%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D1%8…/

  КАКВО МОЖЕМ ДА СТОРИМ ЗА НАШИТЕ ПОКОЙНИЦИ

Защо хората умират ?

Човекът е като плод - съзрява. Не може да живее вечно на земята. Ние сме жители на небето, душата жадува за Бога, да се освободи от земните окови.Затова смъртта е милост Божия към нас, а не наказание.

За вярващия човек е ясно, че за всичко извършено на земята ще му се потърси отговор. На всеки човек са дадени таланти, определени възможности, път в живота. Да закопае тези таланти, да не ги използва разумно и да ги преумножи- значи да пропилее онова, което Бог му е отредил за всеобща полза. През земния си живот човек трябва да възраства духовно, за да се подготви за вечността.

Това, което успеем да съберем тук, с това и ще се представим пред Бога.Земният живот е нашето училище за вечността.

А на какво трябва да се научим? - Да придобием добродетели. Нищо земно не можем да вземем със себе си в задгробния живот, само своите душевни качества: греховете си и добродетелите си.

Любовта е най-великия Божи дар на човека и смъртта е безсилна да я победи. „ Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи"(Лук. 20:38).

Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл надумата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот.

 

Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те довъзсъединяването на мъртвите?

Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага следсмъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателнияси живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират вмястото на радостга, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешницитеса в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние инапразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. (Някои секти (най-вече адвентистите) заблуждават, че след смъртта на телата душите прекарвали в някакво безсъзнателно сънно състояние до Второто пришествие).

Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си.

Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение

Как могат да бъдат простени такива грехове?

Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могатда умилостивят Бога и да покрият много грехове. Принасянето на молитва заумрелите е въведена и в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, братГосподен. Св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителнимолитви и жертви за ония, които са в ада.

Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа,пребиваващи в Църквата. Затова на тяк - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога - да смекчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят.

МОЛИТВА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

Най- силна и най- чута е молитвата за починалите през време на Светата литургия. Тогава в тяхна памет се изважда частица от просфорите, които сепотопяват в животворящата Кръв Христова с молитвата: "Прости Господи,греховете на тези, които споменахме тук при пречистата Твоя Кръв и заради молитвите на твоите светии.„

От много голямо значение е отслужването на заупокойните свети литургии до четиридесетия ден от смъртта на покойника, тогава се определя съдбата му до деня на Страшния съд.

 

ЧАСТНА МОЛИТВА ЗА ПОКОЙНИЦИТЕ

Когато ще се молиш за упокой на душата на някой починал, принуди се дасе помолиш за него от цяла душа и помни, че това е съществен твой дълг, а несамо на свещеника и клирика.

Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки. Много значи пред Владиката молитвата с вяра и любов за покойника.

Приложи това и към душата на покойника: неговата душа също се нуждае от молитва - сега вече от твоята молитва, защото тя сама не може да се моли плодотворно; и неговата душа се нуждае от покоя, който ти можеш да му изпросиш чрез топла молитва, с благодеянието в полза на неговата душа и особено чрез принасянето на Безкръвната Жертва за него.

Моли се на Господа за упокой на твоите починали праотци, отци и братя ежедневно, сутрин и вечер, за да е жива у теб паметта за смъртта и да не гасне у тебе надеждата за бъдещия живот след смъртта, за да се смирява ежедневно духът ти при мисълта за бързотечния твой живот.

 

Примерна молитва:

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка,скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости,като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.

 

МОЛИТВА ЗА ЧОВЕК, КОЙТОСАМ Е ПОСЕГНАЛ ПАЖИВОТА СИ

Ако някой сам е посегнал на живота си, то за такива покойници скръбта ние основателна, но и в тези случаи трябва да направим всичко, каквото зависи от нас, за да облекчим съдбата им, с вярата, че за Бога няма нищо невъзможно.Макар Църквата да не поменава такива на Божествената литургия, християните могат да се молят за тях при частните си домашни молитви, но съобразно наставленията на опитни в духовния живот хора.

Ето една молитва, завещана ни от Оптинския старец Леонид:

„Помилуй, Господи, ако е възможно, душата на Твоя раб (името), който отиде във вечния живот в отстъпление от Светата Твоя Православна Църква! Твоите съдби са неизследими. Не ми поставяй в грях тази моя молитва. Но да бъде светата Ти воля

 

ЗАДУШНИЦА

Църквата е определила специални дни в памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Иисус Христос бил също Покойник и бил с тялото Сив гроба.

В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение- Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница.

Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване (виж по-долу) и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида).

Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони.

Защо именно жито и вино, какво символизират те?

Житното зърно "няма да оживее, ако [първо] не умре” (1 Кор. 15:36),затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Йоан 15:4).

Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни,подаваме и на непознатите хората около нас, та и те да измолят прошка от Богаза тях, както и ние за техните обични.

За жалост в незнанието и суеверието си дори благочестиви християни придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?!

 

Кога се правят (и кога не се правят) помени за починалите?

Задушниците се извършват през:

• съботния ден срещу Неделя Месопустна (преди Великия пост) - срещуМесни заговезни

• съботния ден срещу Петдесетница (наричана не съвсем удачно и Черешовазадушница) (по-долу)

• съботния ден срещу Архангеловден - Архангелова задушница (по-долу)

Не се прави панахида през:

• първата седмица на Великия пост

• от Лазарова събота до Томина неделя (Неделя след Пасха)

• от навечерието на Рождество Христово (Игнажден) до Ивановден.

 

Какво правим на гроба на нашите покойници?

След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковна свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с "Бог да прости!" нашите сродници.

Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни!

Къде в светата Библия можем да открием цитати в подкрепа на православното учение за помените за покойници?

(Рут 2:20), (Товит 4:17), (Сир. 7:36), (Сир.38:16-17,23),(Второз.26:14), (Ис. 16:7), (Иерем.34:4-5),(II Мак.12:39-45)

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

1) Иван Николов, «Как да стоим и да се държим в църква», изд. Витезада,Костенец

2) http://www.pravoslavieto.com

 

http://www.berlin.dveribg.net/docs/lili-pritvor01.pdf

 

image

   





Гласувай:
1




1. vellia - жито за задушница - приготовление
05.03.2016 21:25
500г жито (грухана пшеница)
200г захар на пясък
100г галета
настъргана кора на 1 лимон
10г канела
100г счукани орехи
200г пудра захар
Преди да се вари е добре груханата пшеница да се накисне за 24 във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага за варене в дълбока тенджера. Водата трябва да е около 2- 3 пръста над количеството жито. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на включен котлон за варене. Обикновено 1 час е достатъчен за да се свари добре житото. Зрънцата трябва да набъбнат и омекнат тогава се преценява, че е готово. По време на варене се проверява да не се изпари водата (при необходимост се долива вода) и житото да загори. Готовото жито се обърква добре с 200г захар на пясък. Добавят се счуканите орехи, настърганата кора лимон, галетата. Обърква се добре, похлупва се и се оставя за 1 нощ на хладно място да се овкуси. На Задушница се раздава като се разпределя ашурето в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар. С канелата върху всяка купичка се прави кръст. Така се раздава на Задушница за бог да прости.
цитирай
2. kokarovakaschta - Като съм опитвала варено жито ви...
08.03.2016 00:33
Като съм опитвала варено жито винаги ми е правило впечатление че една и съща рецепта поражда толкова различни крайни резултати И наистина тайната е в технологията. Тази статия ми хареса
.И все пак да подбираме и житото ако не искаме да го варим цял ден.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vellia
Категория: Регионални
Прочетен: 519950
Постинги: 364
Коментари: 146
Гласове: 247
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031