Един старец, живял в околностите на Рига, веднъж разказал следната история на Константин Паустовски:
„Преди войната до мен се засели един много лош човек. Безчестен и зъл. Занимаваше се със спекулация. Подобни хора нямат ни сърце, ни съвест.
След това немците завзеха Рига и затвориха всички евреи в „гето“, за да избият една част от тях, а другите просто да уморят от глад. Цялото „гето“ беше отцепено. Часовият застрелваше на място всеки, който се приближаваше на по-малко от 50 крачки от него. Евреите, особено децата, умираха със стотици всеки ден. Тогава моят съсед реши да даде подкуп на немския часови, за да влезе в гетото с фургон, пълен с картофи и там да ги обмени за скъпоценности, които смяташе, че крият затворените евреи.
„Ще продавам картофите само на жени с деца“ – каза ми той на тръгване – „защото те са готови на всичко заради децата си и така ще спечеля двойно“.
Замълчах, но така силно стиснах лулата си, че я счупих заедно с два от зъбите си. Ако не беше тръгнал веднага, сигурно щях да го убия с един удар на юмрука си.
През нощта той напълнил фургона си с чували картофи и отишъл в гетото в Рига. Жените и децата го наобиколили. Една жена стояла с мъртво дете в ръце и протягала длани, в които имало счупен златен часовник. „Луда!“ – закрещял той – „За какво са ти картофи, когато детето ти е мъртво? Отдръпни се!“
После ми разказа, че сам не разбрал какво се случило с него. Стиснал зъби и взел да развързва чувалите и да изсипва картофите на земята.
„Бързо!“ – завикал на жените – „Давайте децата. Аз ще ги изведа от тук. Но само да мълчат и да не мърдат“. Майките бързешком се засуетили да пъхат изплашените деца в чувалите, а той ги завързвал здраво. Жените нямали време дори да целунат децата си, а знаели, че повече няма да ги видят. Човекът натоварил чувалите, пълни с деца във фургона, отстрани покрай тях наредил няколко чували с картофи и потеглил. Жените целували калните колела на фургона му, а той тръгнал, без да се оглежда. Нарочно навиквал конете си колкото му глас държи, защото се страхувал, че някое дете ще се разплаче и ще го издаде. Но децата мълчали.
Минал покрай часовоя, ругаейки грозно тия просяци евреите и проклетите им деца. Свил през забутаните горски пътеки към Тукумс, където били партизаните, оставил им децата, а те ги скрили на безопасно място.
Като се върнал, казал на жена си, че немците му прибрали всички картофи и го пъхнали в ареста за две денонощия. След края на войната се развел с жена си и напуснал Рига.
Сега си мисля, че бих постъпил много зле, ако не бях се сдържал и го бях убил“.
Автор : Константин Паустовски, писател
Източник: Из книгата „Началото на незнайния век“
С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА СВЕТЛИ И УЮТНИ ПРАЗНИЦИ.....
Изкуственият интелект: краят на човешкат...
"Притча" от комуниста паустовский
... когато комунистите влязоха в църквите стана не страшно, а извратено
или да бе разказал как същите червени руснаци са опожарявали рига след 1917 г. спасена от германци отблъснали червената армия 1918 г.
паустовский тези истини не ги разказва!
а Вие ще ми изтриете коментарите
P.S. Благодаря Ви за минуса....
поздрави,
Дора
"компенсирал" съм минуса с вече 4 коментара от мен
човешки казано/написано, моята реакция е в това:
- писнало ми е от германофобски писания
- ще кажете - това не е германофобия, а "тип притча", поучителна, човешка, хуманна, изненадваща история - ДА, ТАКА Е, но......
- историята щеше да е много по-истинна в обратния вариант по отношение на Рига
- обаче вариантите по Православие са само такива - прекрасните руснаци, а аз чудесно знам, че те въобще не са прекрасни
постинга е поучителен и бих казал хубав, но написан от Паустовски с убийци германци и без нито дума за убийците червени болшеивики - не
Ето как след като ми одобрихте коментарите, дори аз малко се очовечих към постинга и Вас
Радвам се, че сте търпелива и че можете да изтърпите другомислието, не всички, които казват че са християни умеят това като Вас
блг и лека вечер
Вие сте пример за подадена ръка и като човек аз винаги ще приема и ще се извиня
Ето как след като ми одобрихте коментарите, дори аз малко се очовечих към постинга и Вас
Радвам се, че сте търпелива и че можете да изтърпите другомислието, не всички, които казват че са християни умеят това като Вас
блг и лека вечер
Вие сте пример за подадена ръка и като човек аз винаги ще приема и ще се извиня
Знаете ли germantiger пак ще ви благодаря не за да Ви направя добро впечатление, а защото твърдо заставам зад думите на св. ап. Павел, който казва: "Аз върша добро, просто, защото го предпочитам пред злото"-.
Когато човек е гневен, и се потдаде на гнева си все едно си прави разходка до Ада ....аз отдавна съм взела радикални мерки спрямо себе да не ходя повече там.
Харесва ми във вторите Ви коментараи, че и при Вас Доброто е свършило, чудесна работа: )))))
Ще ви споменавам в молитвите си.
Бог стига до хората по най-различни начини, най-вече и чрез други хора, за да им каже "Надежда има дете мое"
Винаги сте добре дошъл в моя блог.
поздрави,
Дора