2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2391 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2017 15:48
На около 8 км от центъра на град Варна, в резиденция „Ексиновград“ се намират руините на Късноантичната и средновековна крепост Кастрици. Градът е открит от известния археолог Карел Шкорпил в началото на XIX век. Той провежда първите разкопки и прави първите скици на обекта – на портата и северозападния край на крепостната стена. През 2004 година започват регулярните разкопки, които ни разкриват една доста ясна и живописна картина за живота в пристанищния град.
Селището, което днес е известно с името Кастрици, възниква още в периода на Късната Античност, в края на V – началото на VI век. В началото на VII век обаче, споделя съдбата на много от градовете в Северночерноморските византийски провинции, и бива изоставено и разрушено. В периода на Средновековието пристанищния град се възражда за нов живот, когато голям брой италиански търговци навлизат в Черно море и започва усилен търговски стокообмен.
Именно през XIII – XIV век крепостта придобива вид на същински средновековен град и се превръща във важен пристанищен център. Включена е в отбранителната линия на голямата крепост Варна. Поради усилената търговия с мореплаватели от цялото Средиземноморие, в годините на Второто българско царство градът изживява своя най-голям разцвет, а географското му положение го прави най-удобното пристанище във Варненския залив.
Кастрици обхваща площ от около 15 дка и разполага със значителна отбранителна система. До момента екипът на проф. Валентин Плетньов е разкрил половината крепост. Изцяло проучена е северната крепостна стена, обърната към сушата. Тя е дълга над 200 м и е запазена до 3 м височина. Куртината е изградена от големи дялани каменни блокове със спойка от розов хоросан. Дебелината на северния зид варира между 1,80 и 2 м. По дължината й са издигнати пет кръгли кули бастиони, с диаметър 3,5 м. Между две от кулите е разположена и главната порта на града , широка 3 м.
средновековният град „Кастрици“От двете страни на портата има удебеляване на зидовете, което подсказва, че най-вероятно над нея се е издигала надвратна стълба, до която се е преминавало по каменни стълби. Широчината на портата предполага и наличието на катаракта. В западната част на северната стена е открита още една второстепенна порта, която обаче е зазидана. Освен петте кръгли кули на северната куртина се издигат още две кули – едната правоъгълна (4 х 4,5 м) в източния край на зида, както и една триъгълна османска кула. Перпендикулярно на северния зид, в източната му част, е разкрит остатък от по-тънка стена (1.60 – 1.80 м). Тя е изградена във вътрешната част на града. Това кара археолозите да смятат, че ограденото пространство всъщност е цитаделата на крепостта Кастрици. Тя е защитавана от правоъгълната и триъгълната османска кула. Това недвусмислено предполага, че градът е част от Черноморската отбранителната линия на османците поне до XV – XVI век, като такава е съдбата на немалък брой крайморски крепости.
Освен северната стена добре проучена е и западната, където е изградена и четиристенна кула донжон, която в последствие е доукрепявана. Донжонът е строен най-вероятно в края на XIII – XIV век. За това свидетелстват и разкрития в най-ниския пласт параклис със следи от стенописи. Кулата обхваща площ от около 50 м и най-вероятно е била висока около 14 м. До донжонът, перпендикулярно на западния зид, но от външната страна е изградена допълнителна стена, дълга около 30 м, която е служила за защита на пристанището.
В границите на крепостта са разкрити над 50 сгради, включително и две църкви. Строени са гъсто една до друга, но дебелината на зидовете им предполага, че са били двуетажни. Сравнително големи са – с дължина 16 – 18 м и широчина 6 – 8 м. Интересно при сградите на Кастрици е, че се редуват помещения, в които има една или две пещи, с такива, в които няма. Намерените фрагменти от амфори в помещенията без пещи показва, че те са служели за складове. Сградите са разположени от двете страни на тесните улици, които са типично средновековни, изградени на две нива и покрити с калдъръм. Разкрити са и четири странноприемнци.
През 2007 година е открита първата църква, която е еднокорабна с притвор. Интересното при нея е, че около храмът са намерени няколко сгради, които вероятно са оформяли малък манастир. Втората църква е разкопана през 2014 година и е доста интересна, тъй като представлява жилищна сграда, преустроена в църква. Тя е с правоъгълен план, дълга е 12 м и широка 3.5 м. В източната част е изградена полукръгла апсида. Западно от църквата е намерен малък некропол с двайсет християнски погребения. Според археолозите църквата е била семеен храм.
църквите на крепостта „Кастрици“Крепостта Кастрици е запазена в автентичен вид, което ни позволява да получим доста интересна представа за живота и бита на българите в периода на Второто българско царство. В сградите са намерени множество най-разнообразни битови предмети, фрагменти от красива сграфито керамика, медни съдове, накити, като част от тях са вносни – доказателство за развиващата се търговия. Много интересен е намерения в една от сградите литиен кръст и сребърна икона на Св. Богородица.
Несъмнено находките, които са с особена важност и дават една сравнително лесна за проследяване хронология за живота в Кастрици, са монетите. До момента са открити над 3000 монетни находки, монети на няколко български и византийски владетели (на царете Константин Тих Асен, Тодор Светослав, Михаил Шишман и Иван Александър; императорите Михаил VІІІ Палеолог, Андроник ІІ Палеолог, Мануил ІІ Палеолог и др.). Открити са монети с контрамарка на Добруджанското деспотство, татарски монети, венециански солдини и грошове. Също така епирски, влашки, молдовски, османски (на емирите Мурад I, Баязид I и Сюлейман) и дори английски монети от XIV век.
Много любопитна находка са и намерените монети на мемелюшките султани в Египет, датиращи от XIV – началото на XV век. Огромното количество и разнообразие на нумизматичните находки показва усилената търговия на пристанището на крепостта Кастрици, както и за разцвета на града. Точно това кара някои изследователи да отъждествяват легендарната Карвуна, столица на Добруджанското деспотство, с Кастрици. Теза, лишена от всякаква историческа логика.
Въпреки това, Кастрици е едно важно пристанище, за което свидетелства фактът, че градът е обозначен на няколко морски карти от периода XIV – XVI век. С хода на османското завоевание на Балканите той постепенно губи функцията си и бавно е изоставен в началото на XV век. Това се потвърждава и от последните намерени монети на емир Сюлейман, сечени през 1404 година. Освен в картите крепостта се споменава и в Полската хроника на Калимах за похода на крал Владислав III Ягело от 1444 година, но с името Макрополис. Това показва, че крепостта е използвана от османците поне до XV – XVI век, а за последно в документ се споменава в османския закон „Закона за пристанищата” (глава 36) от времето на султан Сюлейман Кануни (1520 – 1566), под името Керсич.
ХАРЕСА ЛИ ВИ СТАТИЯТА? 4.9 от общо 10 глас(а) Вашето мнение е важно за нас!
- ЕТИКЕТИ
- "Българска история"
- #Варненски залив
- #Кастрици
- #крепост
Източник: https://bulgarianhistory.org/kastrici-krepost-na-varnenskia-zaliv/
Поздрави!
Вашият е един от тях!
С удоволствие, когато мога ще чета статиите.
С уважение - литатру!
2. Блогът на harisons
3. ,,Клетниците" на Виктор Юго
4. Майтаб бе,Уили !
5. Императрица Аделхайд Бургундска Мой авторски клип
6. Един изключително обективен руски автор : Андрей Буровски
7. Български исторически романи :
8. Световни исторически романи :
9. Кралица Луизе Пруска - една от великите жени в историята
10. Елин Пелин - ,,Светите застъпници"
11. Салическата династия
12. Салическата династия - Част 2
13. Салическата династия - Част 3
14. Мой авторски клип в чест на Героя от Дойран - генерал Владимир Вазов
15. За потомците на царските ни династии
16. ,,Железният крал"